догнусее ме
[dognuˈsɛɛ mɛ]
- Ударение
- догнусе'е ме
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- до-гну-се-е ме
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
Как се пише догнусее ме
Грешни изписвания: догносее ме, дугнусее ме
Глаголът е безличен (3 л. ед.ч.). Частицата ме е кратка форма на личното местоимение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:гнус
От корена 'гнус' с представка 'до-' (достигане на състояние) и глаголно окончание.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
